|
Основаването на Атина и даровете на боговете
Живеели преди време на висок хълм бедни хора. Вместо къщи имали
землянки или изкопани в скалите пещери. Прехранвали се с лов и
диви плодове. Използвали примитивни оръжия и често ставали жертви
зверове и други диваци, живеещи наоколо. Избраният за живеене от
тях хълм бил достъпен само чрез една пътека, на която винаги имало
стражи.
Един ден, по време на лов, те срещнали в гората хубав и добре
изглеждащ момък, странно как попаднал там. Той бил много гъвкав,
извивал се странно и се провирал на невъзможни места. Затова го
нарекли човекът-змия, и предполагайки, че е от знатен произход, го
приели сред себе си. Скоро той научил техния език, и започнал да
споделя с тях нещата, които знаел - научил ги да правят стрели и
лъкове, капани и примки, да ловят риба. Показал им как да строят
къщи и им помогнал да прогонят зверовете и диваците надалеч.
Допълнително им разказвал за своя предишен живот, в далечна земя,
от която бил дошъл с кораб, потънал при крайбрежните скали. Не
след дълго жителите на хълма го избрали за свой цар, и водени от
неговата мъдрост и опит започнали да водят спокоен живот, без
лишения и смъртни опасности. Кекроп - така се казвал цярят -
започнал да изгражда нов град, с къщи, пазари и храмове, а хората
покрай многото работа не му били измислили още име.
Минали години и един ден - неизвестно как преминали през стражата
- се появили двама странника - мъж и жена. Пред слисаните жители
се представили за богове, и то по-точно за Атина и Посейдон, и
поискали да срещнат с царя. Когато ги завели при Кекроп, богът на
морето казал: "Наречете града на мое име, и ще ви дам много
богатства и слава, ще ви направя умели мореплаватели, ще ви
закрилям и ще ви дам това животно" и Посейдон ударил в скалите и
от там се появил кон, какъвто хората не били виждали. Това
животно, продължил той, ще ви служи вярно и в лов, и в оран, ще
тегли колесниците ви и ще бъдете непобедими. Дошъл ред и на Атина,
която предложила:"Ще ви дам мъдрост и закони, ще ви закрилям и ще
живеете в мир и справедливост. Ще ви дам и това дърво - наречете
го маслина - то ще ви храни, зимата ще ви топли, неговото масло ще
осветява нощите ви, а лятото ще се криете по сянката му.
Труден бил изборът, който селяните трябвало да направят. Започнали
спорове, а някои и се скарали. Нокой не можел да убеди
противниците си да приемат едно решение. И двете предложения били
дотолкова изкусителни, че решили да преброят гласовете за едното и
другото. Резултатът бил равен и споровете се подновили. Тогава
решили царят да реши за всички. Кекрон без много да мисли избрал
за кръстница да приеме Атина, както и нейните дарове - бил убеден,
че мъдростта е най-важна за развитието на града.
И тогава - странно защо - Посейдон вместо да се обиди, оставил и
своите дарове на атиняните. Така те се сдобили с мъдрост, били им
обещани богатства и слава, закрила в морето, и получили коня и
маслиновото дърво.
Скоро Атина станал наистина процъвтяващ град, войниците й били
непобедими, а мореплавателите нямали равни на себе си. Царете се
сменяли, управлявали мъдро и човечно, всички живеели водени от
законите и били благодарни на цар Кекроп за правилния избор.
Построили величествени храмове, посветени на Атина и Посейдон, и
всяка година им принасяли богати дарове.
Маслиновото дърво, дарено от Атина, още е живо на Акропола - поне
така разправят - а храмът на богинята - Партенонът - и до днес се
извисява на хълма, заселен преди хиляди години.
|
|